Проф. Гарабед Минасян: За първите 7 месеца на 2022-а 4,6 млрд. евро български капитали са напуснали страната
Последвайте ”Гласове " в
Нов дълг за 2, 250 милиарда евро бе стихотворец от интернационалните пазари. Това оповестиха преди дни от Министерството на финансите. Емисията бе предстояща, защото страната ни се нуждае от дългово финансиране за покриване на недостига и остарели отговорности. Какво значи това и по какъв начин се оправяме с бюджета… Пред ФАКТИ приказва макроикономистът проф., доктор ик. н. Гарабед Минасян.
- Проф. Минасян, по какъв начин се оправяме с бюджета? Според служебния финансов министър Росица Велкова не сме добре, а някогашният (б.р.- Асен Василев) твърди, че е оставил хазната цялостна. И двамата са работили дружно. На кого да имаме вяра?
- На пръв взор, към м. юли настояща година (към която е последния доклад на Министерството на финансите), консолидираният държавен бюджет не дава учредения за безпокойствие. Отчетът за приходната част е 33,8 милиарда лева при фискална стратегия 57,3 милиарда лева (изпълнение 59%), разноските са 31,2 милиарда лева при планувани 63,2 милиарда лева (изпълнение 50%), а превишението на доходи над разноски е 1,5 милиарда лева при плануван недостиг от 5,9 милиарда лева По-различно наподобяват нещата при параленост по обособени бюджетни пера. Основното превишение в разходната част (към м. юли т.г.) по отношение на миналата година е в „ Текуща прехрана “ и в „ Субсидии “ – примерно с по към една трета. При това изразходваните средства за дотации са към този момент близо 77% от плануваните за годината. Този преразход е за сметка на финансовите разноски, при които осъществяването е едвам 22% от плануваната стратегия.
Тази специфичност дава съображение да се оцени, че държавният бюджет е ориентиран най-вече и най-много към осъществяване на противоречиво сложени настоящи задания при тотално загърбване на вероятността.
Това не е и не може да бъде специфичност на актуалното макроикономическо ръководство толкоз повече при заеманата твърда опашкарска позиция на страната в границите на Европейски Съюз.
- Нарастването на Брутния вътрешен артикул (БВП) през 2021-а не е изключително високо, само че освен при нас е по този начин. Какви трендове виждате?
- 2020 година беше особена с развихрилата се пандемия от Covid-19. Тогава международната стопанска система означи криза. През идната 2021 година стопанските системи се възстановяваха, тъй че методологически не е задоволително да се дискутира частично 2021 година сама за себе си. Редно е да се оцени динамичността на Брутният вътрешен продукт взаимно за двете следващи години.
При такава режисура положението на нашата стопанска система не наподобява добре.
Брутният вътрешен продукт на България понижа за 2020-2021 година с 0,4% (по Eurostat), до момента в който Естония означи приръст за същите две години от 7,4%, Литва – от 4,9%, Полша – от 3,7%, Унгария – от 2,3%, Румъния – от 1,9%, Латвия – от 0,5%. Нашата съседка Сърбия реализира приръст на Брутният вътрешен продукт от 6,4%, а връх в района означи Турция с приръст от 13,5%. Трябва да си даваме сметка, че политическият безпорядък у нас се отразява неподходящо на икономическата динамичност и опашкарското ни затъване се задълбочава.
- От началото на годината Министерството на финансите емитира няколко пъти държавен дълг… Буквално преди дни изтеглихме нов подобен от 2,25 милиарда евро. Какво ни носят тези пари?
- Текущите излъчвания на държавен дълг са в сходство с признатата фискална стратегия, която по-късно беше обновена. Този дълг има най-вече предпазен темперамент, като гаранция за вероятно неподходящо развиване на международната и локална обстановка. Нарастването на държавния дълг не трябва да се дамгосва по принцип. Основният проблем е защо се употребява издаденият държавен дълг. Лошо е, в случай че той се употребява за настояща прехрана и дотации. Лошо е също, в случай че се употребява за недобре премерени и оценени финансови разноски (като да вземем за пример мухлясващата АЕЦ „ Белене “). Добре е и е целесъобразно, в случай че се употребява по метод, който основава условия и подтиква икономическия напредък. Държавният дълг е редно да се употребява за финансиране и развиване на инфраструктурни планове, от които нашата страна има крещяща потребност – пътна, просветителна, здравеопазваща, военна, културна, спортна. Тогава бъдещите генерации ще употребяват и ще се радват на готово наследени инфраструктурни обекти, а няма да бъдат принудени да заплащат неверни пари за калпави обществени капиталови инициативи на техни прародители.
- Министерството на финансите пласира на интернационалните финансови пазари облигации, деноминирани в евро, два транша с общ размер от 2,25 милиарда евро. Първият транш е със период за връщане от 7 години, размер от 1,5 милиарда евро и лихвен ваучър 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 година, размер от 0,75 милиарда евро и лихвен ваучър 4,625 %. Обяснете на елементарен език какво значи това?
- При издаване на държавен дълг следва да се преценяват и да регистрират съответните действителности. Правителството има собствен личен фискален запас, главната част от който се съхранява като депозит в Българска народна банка.
Към 09.09.2022 година депозитът на Министерството на финансите в Българска народна банка бе 6,4 милиарда лева, а една седмица по-късно се усили на 8,6 милиарда лева
Тези държавни пари са замразени, Българска народна банка ги влага в първокласни задгранични скъпи бумаги, само че заради неподходящата обстановка доходността от тези вложения е минимална (символична), а даже и негативна. Проблемът е за какво Министерството на финансите би трябвало да поддържа този средства без никаква рентабилност, а да емитира нов дълг с значителен лихвен %. Имал съм опция да разисквам този въпрос детайлно и неведнъж без никакъв резултат.
- Казвали сте, че за последните 10 години имаме изнесени 40 милиарда евро от България, а притокът е към 16 милиарда лв. (за интервала 2010-2020 г.). Къде, по какъв начин и за какво изнасяме?
- Свободното презгранично придвижване на артикули, хора и капитали е достижение на Европейски Съюз и по-специално – на развитите страни. Българското население и икономическите сътрудници в страната се възползват от това право.
Болезненият за страната проблем е за какво българските вложители не влагат в България, а бягат от България.
При това вложенията в България са със доста по-висока рентабилност, в сравнение с тези в чужбина. За първите седем месеца на т.г. да вземем за пример 4,6 милиарда евро български капитали са напуснали страна, а задграничните капитали, постъпили в страната за същия интервал, се правят оценка на 2,5 милиарда евро (по данни от общоприетото показване на платежния баланс). Причината е в недобрия капиталов климат в страната и неподходящата оценка (рационална в сходство с икономическата теория) на капиталовата вероятност. Отговорността още веднъж се носи от макроикономическото ръководство на страната в най-общ смисъл.
- Газовата рецесия е повсеместна. Все по-често чуваме термина „ таван на цената “ – приказваме за газ и електричество. Няма икономист, който да харесва думата „ таван “. Това рисково ли е?
- Обичайно се хващаме за думите и ги абсолютизираме. Дори и Президентът на Република България си разреши да подчертава върху така наречен „ непазарно “ държание на Европейски Съюз във връзка на обсъжданите ограничавания за таван на цените на природен газ (не на електричество). Лошо е, че се вижда реакцията, а се пропуща повода. Рязкото покачване на цените на природния газ е в резултат на непазарно държание на „ Газпром “, респ. на Русия.
Русия умишлено манипулира пазара на природен газ (вкл. и посредством изгаряне на непотребни количества природен газ в обилни обеми), с цел да предизвиква неоправдани усложнения на европейския пазар.
При това даже си обезпечава по-високи доходи при доста по-ниски търгувани размери. Каквото повикало, такова дало отговор. Всичко в стопанската система е в подтекста. Не виждам никаква заплаха за каквото и да е при изискване, че всички решения в Европейски Съюз се одобряват при строго съблюдаване на демократичните правила.
Източник:
Нов дълг за 2, 250 милиарда евро бе стихотворец от интернационалните пазари. Това оповестиха преди дни от Министерството на финансите. Емисията бе предстояща, защото страната ни се нуждае от дългово финансиране за покриване на недостига и остарели отговорности. Какво значи това и по какъв начин се оправяме с бюджета… Пред ФАКТИ приказва макроикономистът проф., доктор ик. н. Гарабед Минасян.
- Проф. Минасян, по какъв начин се оправяме с бюджета? Според служебния финансов министър Росица Велкова не сме добре, а някогашният (б.р.- Асен Василев) твърди, че е оставил хазната цялостна. И двамата са работили дружно. На кого да имаме вяра?
- На пръв взор, към м. юли настояща година (към която е последния доклад на Министерството на финансите), консолидираният държавен бюджет не дава учредения за безпокойствие. Отчетът за приходната част е 33,8 милиарда лева при фискална стратегия 57,3 милиарда лева (изпълнение 59%), разноските са 31,2 милиарда лева при планувани 63,2 милиарда лева (изпълнение 50%), а превишението на доходи над разноски е 1,5 милиарда лева при плануван недостиг от 5,9 милиарда лева По-различно наподобяват нещата при параленост по обособени бюджетни пера. Основното превишение в разходната част (към м. юли т.г.) по отношение на миналата година е в „ Текуща прехрана “ и в „ Субсидии “ – примерно с по към една трета. При това изразходваните средства за дотации са към този момент близо 77% от плануваните за годината. Този преразход е за сметка на финансовите разноски, при които осъществяването е едвам 22% от плануваната стратегия.
Тази специфичност дава съображение да се оцени, че държавният бюджет е ориентиран най-вече и най-много към осъществяване на противоречиво сложени настоящи задания при тотално загърбване на вероятността.
Това не е и не може да бъде специфичност на актуалното макроикономическо ръководство толкоз повече при заеманата твърда опашкарска позиция на страната в границите на Европейски Съюз.
- Нарастването на Брутния вътрешен артикул (БВП) през 2021-а не е изключително високо, само че освен при нас е по този начин. Какви трендове виждате?
- 2020 година беше особена с развихрилата се пандемия от Covid-19. Тогава международната стопанска система означи криза. През идната 2021 година стопанските системи се възстановяваха, тъй че методологически не е задоволително да се дискутира частично 2021 година сама за себе си. Редно е да се оцени динамичността на Брутният вътрешен продукт взаимно за двете следващи години.
При такава режисура положението на нашата стопанска система не наподобява добре.
Брутният вътрешен продукт на България понижа за 2020-2021 година с 0,4% (по Eurostat), до момента в който Естония означи приръст за същите две години от 7,4%, Литва – от 4,9%, Полша – от 3,7%, Унгария – от 2,3%, Румъния – от 1,9%, Латвия – от 0,5%. Нашата съседка Сърбия реализира приръст на Брутният вътрешен продукт от 6,4%, а връх в района означи Турция с приръст от 13,5%. Трябва да си даваме сметка, че политическият безпорядък у нас се отразява неподходящо на икономическата динамичност и опашкарското ни затъване се задълбочава.
- От началото на годината Министерството на финансите емитира няколко пъти държавен дълг… Буквално преди дни изтеглихме нов подобен от 2,25 милиарда евро. Какво ни носят тези пари?
- Текущите излъчвания на държавен дълг са в сходство с признатата фискална стратегия, която по-късно беше обновена. Този дълг има най-вече предпазен темперамент, като гаранция за вероятно неподходящо развиване на международната и локална обстановка. Нарастването на държавния дълг не трябва да се дамгосва по принцип. Основният проблем е защо се употребява издаденият държавен дълг. Лошо е, в случай че той се употребява за настояща прехрана и дотации. Лошо е също, в случай че се употребява за недобре премерени и оценени финансови разноски (като да вземем за пример мухлясващата АЕЦ „ Белене “). Добре е и е целесъобразно, в случай че се употребява по метод, който основава условия и подтиква икономическия напредък. Държавният дълг е редно да се употребява за финансиране и развиване на инфраструктурни планове, от които нашата страна има крещяща потребност – пътна, просветителна, здравеопазваща, военна, културна, спортна. Тогава бъдещите генерации ще употребяват и ще се радват на готово наследени инфраструктурни обекти, а няма да бъдат принудени да заплащат неверни пари за калпави обществени капиталови инициативи на техни прародители.
- Министерството на финансите пласира на интернационалните финансови пазари облигации, деноминирани в евро, два транша с общ размер от 2,25 милиарда евро. Първият транш е със период за връщане от 7 години, размер от 1,5 милиарда евро и лихвен ваучър 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 година, размер от 0,75 милиарда евро и лихвен ваучър 4,625 %. Обяснете на елементарен език какво значи това?
- При издаване на държавен дълг следва да се преценяват и да регистрират съответните действителности. Правителството има собствен личен фискален запас, главната част от който се съхранява като депозит в Българска народна банка.
Към 09.09.2022 година депозитът на Министерството на финансите в Българска народна банка бе 6,4 милиарда лева, а една седмица по-късно се усили на 8,6 милиарда лева
Тези държавни пари са замразени, Българска народна банка ги влага в първокласни задгранични скъпи бумаги, само че заради неподходящата обстановка доходността от тези вложения е минимална (символична), а даже и негативна. Проблемът е за какво Министерството на финансите би трябвало да поддържа този средства без никаква рентабилност, а да емитира нов дълг с значителен лихвен %. Имал съм опция да разисквам този въпрос детайлно и неведнъж без никакъв резултат.
- Казвали сте, че за последните 10 години имаме изнесени 40 милиарда евро от България, а притокът е към 16 милиарда лв. (за интервала 2010-2020 г.). Къде, по какъв начин и за какво изнасяме?
- Свободното презгранично придвижване на артикули, хора и капитали е достижение на Европейски Съюз и по-специално – на развитите страни. Българското население и икономическите сътрудници в страната се възползват от това право.
Болезненият за страната проблем е за какво българските вложители не влагат в България, а бягат от България.
При това вложенията в България са със доста по-висока рентабилност, в сравнение с тези в чужбина. За първите седем месеца на т.г. да вземем за пример 4,6 милиарда евро български капитали са напуснали страна, а задграничните капитали, постъпили в страната за същия интервал, се правят оценка на 2,5 милиарда евро (по данни от общоприетото показване на платежния баланс). Причината е в недобрия капиталов климат в страната и неподходящата оценка (рационална в сходство с икономическата теория) на капиталовата вероятност. Отговорността още веднъж се носи от макроикономическото ръководство на страната в най-общ смисъл.
- Газовата рецесия е повсеместна. Все по-често чуваме термина „ таван на цената “ – приказваме за газ и електричество. Няма икономист, който да харесва думата „ таван “. Това рисково ли е?
- Обичайно се хващаме за думите и ги абсолютизираме. Дори и Президентът на Република България си разреши да подчертава върху така наречен „ непазарно “ държание на Европейски Съюз във връзка на обсъжданите ограничавания за таван на цените на природен газ (не на електричество). Лошо е, че се вижда реакцията, а се пропуща повода. Рязкото покачване на цените на природния газ е в резултат на непазарно държание на „ Газпром “, респ. на Русия.
Русия умишлено манипулира пазара на природен газ (вкл. и посредством изгаряне на непотребни количества природен газ в обилни обеми), с цел да предизвиква неоправдани усложнения на европейския пазар.
При това даже си обезпечава по-високи доходи при доста по-ниски търгувани размери. Каквото повикало, такова дало отговор. Всичко в стопанската система е в подтекста. Не виждам никаква заплаха за каквото и да е при изискване, че всички решения в Европейски Съюз се одобряват при строго съблюдаване на демократичните правила.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ